Руми Борисова, ipernik.com

Професор от Япония дойде да изследва продуктите от биволско мляко, които се правят в Църногорския монастир "Св. св. Козма и Дамян" до брезнишкото село Гигинци. Ученият е преподавател в реномиран университет по живодновъдство на най-северния япански остров Хокайдо. Проф. Масахиру Хирата научил за монастира от медиите в своята страна. Щастлива среща с българската студентка Мария Йотова, която учи бизнес антропология в Осака и неговият интерес към млякото и към преработката му от древността до наши дни го довела в България. Снежните преспи по пътя към манасира не спряха любознателния учен и той се качи до светата обител, за да види на място какво правят монасите с млякото на биволите и козите, които отглеждат.

Той е бил на много места по света - в Монголия и Кавказ, в Индия и Индонезия, но интересът му към България бил най-голям. Проф. Хирата не пита особено за киселото мляко, защото в Япония от няколко години то е обичаен продукт на пазара. Осъзнали значението на лактобацилус булгарикус като панацея за здраве и дълголетие, японците вече го произвеждат масово. Според Мария, която трета година учи в Япония, българското кисело мляко е сред най-масовите храни на острова на изгряващото слънце. Струва ми се, че в Япония консумират кисело мляко повече отколкото у нас, казва тя.

Проф. Хирата разпитва за целия път на млякото от издояването му до продукт, който може да се запази трайно за по-дълго време. Като истински спец по тайната на квасенето и на правенето на сирене с него разговаря йеромонах Никанор. За изследването на учения помагат и другите хора в монастира, които по един или друг начин са свързани с преработката на млякото от стадото биволи и десетината кози в монастирското стопанство. Като издоите млякото какво правите с него, започва приказката проф. Хирата. Разказват му, че се вари и после се сипва в съдове, за да бъде подквасено. Закваската е важен елемент, защото когато тя е промишлено заготвена, консистенцията на киселото мляко е зърнеста, а когато е узряла в монастира или при някоя от бабите в близкото село, млякото е гладко, гъсто като да се реже с нож и не се разсипва, а се чупи. За проф. Хирата е много интересно как се прави сиренето. Той разпитва в детайли за целия производствен процес и иска да разбере най-вече кой е научил монасите да правят сирене. Слага в устата си бучка от сервираното на масата, примигва с очи и сладко преглъща. Не му е нужно да повтори, за да каже, че и французите, който се славят със стотици видове сирена, могат да завидят на този продукт.

Като всеки японец, ученият не спира да снима, пита за най-малките подробности и всичко старателно си записва. Има ли разлика между сирище и мая за сиренето, пита той и така научава, че някога нашите баби са си правели основа за захващането на бяло саламурено сирене от животински продукт. Около стомаха на агнетата и на яретата има една жлеза. Тя се отделя, суши се, после се стрива и така от нея се правело т.нар. сирище, което днеска се замества с купена мая, научава проф. Хирата. Местините му спестиха интересната подробност, че този орган, наричан "реза" е в основата на магическите прахчета за лекуване на чернодрбни болести, които лечители в Гигинци правят от много, много години и предават тайната през поколенията. На японския професор не му разказаха и, че когато се кваси млякото му се шмърка, а над него се прави кръстен знак. Това най-вероятно също е част тайната за вълшебните свойства на българския продукт, който никъде другаде по света, не е същият, да не говорим за качествата на биволското мляко от Църногорския монастир.

Японският учен можа да се убеди, че вкусът на млякото в пластмасова кофичка и в стъклен буркан също е различен. За жалост той не може да опита какво е млякото в калено гърне, но докато е в Бългория вероятно някъде ще му се случи и това да разбере. В предварително приготвени стерилни стъкленици той прибрира различни проби, които после ще подлага на лабораторен анализ. Пита как се прави масло, извара и кашкавал. Разказват му, че прясно издоеното мляко от коза може да цери рак и по качества е най-близко до майчиното мляко. Масата пред гостите е отрупана с мед от монастирския пчелин, орехи и ябълки от градината, няколко вида мляко. В дните на рождественските пости игуменът Дядо Евгени, който е известен с божествените си гозби, е сварил леща. Супата, повярвайте, няма аналог, затова професорът, като не може да документира усетения вкус, поне я снима.

Времето в монастира на проф. Хирата е преброено. Той бърза да продължи по своя изследователски път, пък и монасите имат задължения, които само тях чакат и не търпят отлагане. Но все пак се намира време японецът да види и обора и да се запознае със самите биволици, които всъщност са фабриката за чудодейните еко продукти. Той е бил в пиринското село Предела. Предстои му път до Момчиловци в Смолянско, но със сигурност ще остане приятел на Църногорския монастир "Св. св. Козма и Дамян" край Гигинци и ще разказва за подвига на монасите, които заедно с тежката задача да възродят монастира, подържат стопанство, грижат се за 84 бивола и успушно преработват и усвояват млякото. Той не е първия японец, който идва в светата обител. Преди време телевизионен екип от негови сънародници направи филм за монастира и за производството на мед, а скоро едно момиче, което живее в Грмания се обадило на баба си в Гигинци, за да разкаже, че по немска телевизия гледа филм за монастира.