Монастир стяга празник по светоотеческия календар.
Руми Борисова, Градски вестник
Църногорският монастир „Св.св.Козма и Дамян” край брезнишкото село Гигинци се подготвя за празник. На 14 ноември (събота) по светоотеческия календар светата обител отбелязва денят на своите небесни покровители безсребрените чудодейни лечители св. св. Козма и Дамян. Празничната св. Литургия ще започне в 10 часа. По традиция сред гостите ще има високопоставен представител на Министерството на земеделието и горите. Поради отсъствие от страната министър д-р Мирослав Найденов няма да може да уважи празника, но ще изпрати своя заместник Преслав Борисов.![]()
По решение на Епархийския съвет на Софийската света митрополия, взето по идея и предложение на Негово Светейшество българския патриарх и софийски митрополит Максим монастирът ще получи частици от мощите на светите лечители Козма и Дамян. Светините са късчета от мощите пазени в монастира „Вознесение Господне” край софийското село Горни Лозен. Негово Светейшество лично се застъпил Църногорският монастир да получи чудойните мощи. Предание разказва, че когато някога през годините монастирът и неговият храм били поругани от вандали, пазените там мощи на двамата светии били откраднати. По една или друга причина похитителите не ги взели със себе си, а светенити били захвърлени или изгубени близо до монастира. С това се обяснява и благодатното въздействие и целебната сила на мястото на монастира и на бликащата от монастирското аязмо лечебна вода. Молитвеното застъпничеството на светите безсребрени лечители за вярващите пред Господа носи Божията благодат на това място, обясняват и монасите от монастира.
Това лято поклоници от козлодуйското село Софрониево, дошли да търсят цяр за болния си баща разказаха как техният съселянин Осман Рамзи, етнически циганин и ако се съди по името може би мюсулманин прогонил белодробен рак. Човекът бил безнадежно болен,. Ни шаваше, ни мърдаше и дъщеря му го опяваше в болницата, където лежеше и майка ни, разказва единият мъж от дунавското село. Как е стигнал до монастира още когато пътя не беше направен те не знаят, но предполагат, че е бил качен на кон. Налял си 2-3 шишета от аязмото и си тръгнал. Изпил водата и оцелял и сега бил жив и здрав на Дунава, та затова и те дошли да търсят спасение от рака на баща им заедно с него.
