Тетяна Кушмирук (Украйна)

Около 40 студенти от Американския Университет в България (АУБ) посетиха Църногорския монастира край село Гигинци, като част от тяхната обиколка из българските църкви на 12 Октомври тази година. Обиколката включваше лекции от Евелина Келбечева доцент по история в АУБ, както и гостуващите професори Евгения Иванова, експерт по етническите и религиозни малцинства от новия Български Университет и доктор Екатерина Атанасова, специалист по история на изкуството и религиозните изображения от университета на Торонто.

„Заедно с проф.Иванова планирахме обиколката още преди два месеца, проучихме повече от петнадесет различни места и посетихме някой от тях предварително” – каза Келбечева.

Регионът около София е особен, пълен е с църкви и манастири. Келбечева каза, че това е българският еквивалент на гръцкия полуостров Атон, или Света гора. По време на обиколката студентите от АУБ, посетиха един от най-старите християнски храмове от 14 век, както и църква построена 1846 год., и двете в село Студена.

„Няма друг такъв манастир като Църногорският. Той се възражда много бързо. Те (монасите) не само възстановяват сградите, но също така са много активни във възраждане на стопанството на манастира и постигането на задоволяване на потребностите от храна изцяло от собствено производство” – обясни Келбечева.

Студентите се разходиха из манастира, посетиха аязмото и църквата, където професорите им четоха лекции за фреските. Тяхното внимание бе привлечено от изображението на цар Соломон, държащ детето и двете спорещи майки, което им се стори нетипично за църковния интериор. Г-жа Келбечева обясни, че изображението е било нарисувано преди около 30 години, за нуждите на филмовата индустрия – нещо което се е случило по време на комунистическия режим в България.

След това монасите поканиха студентите на обяд, като им предложиха туршия, боб по манастирски, биволско мляко и ракия.

Монах Никанор ни обясни, че Църногорския манастир се нарича така по името на планината в която е разположен. В миналото той е бил финансов анализатор и брокер на Уолстрийт. След като осъзнава, че духовния живот и вътрешната хармония са по-важни от правенето на пари, той се оттегля. „За да получи божията благодат, човек трябва да пости, да се моли, да работи много и да се бори с плътските изкушения” – каза монах Никанор в обръщението си към студентите по време на обяда. „Тук работим много. Имаме кошери, около 70 бивола и градини, които обработваме” – добави той.

„Хората тук са скромни, самоотвержени и работят много. Те имат ясна визия за целта която са си поставили – да съградят място за духовен живот и монашески подвиг. Резултатът от тяхната работа е пред очите ни, каза Келбечева. Тя обясни също така, че на места като това, гостоприемството е закон. „Монасите никога няма да ви откажат храна и подслон ако имате нужда, но към нас проявиха по-специално отношение.

Юлия Шендерович – студент АУБ от Беларус:

„По време на пътуването, много ме впечатлиха прекрасните есенни цветове и живописната природа на България. В Църногорския манастир ме впечатли отношението на монасите към вярата и проектът за неговото възстановяване. Самата сграда изглежда в много лошо състояние и незная до колко те биха имали съвременна и достатъчна техника за възстановяването и. Във всички случаи манастирът е съвременен по отношение на това, че има свой уеб сайт и тук са толкова открити към посетителите. Също смятам, за много положителен фактът, че манастирът е подкрепен не само от частни дарители, но и от държавата, като част от националното културно наследство и възможна туристическа дестинация.

И преди съм чувала, че гостоприемството е част от монашеския обичай, но чак такова топло посрещане не съм очаквала. И като всеки студент, който е чувствителен към безплатните неща аз бях много приятно изненадана от обяда който н предложиха в манастира. Докоснахме се до една част (разбира се не най-трудната) от живота тук. Обядът освен това си беше и много навременен, т.к. ние всички вече бяхме много изгладнели. Заедно с това което видяхме и което чухме, мисля че постигнахме много по-добра представа от това което би се получило в класната стая. Мисля, че това беше и главната цел на проф. Келбечева, която организира това пътуване”

Мирослав Костов – студент АУБ от България:

„Радушното посрещане (в Църногорския манастир) наистина ме впечатли. Не очаквах такова нещо и като всички останали бях изненадан. Мислех, че гостоприемството в манастирите е само един мит, защото на други места се сблъсквахме с твърде негостоприемно отношение. Никога не съм бил в манастир, в който са ми предложили обяд или вечеря и това бе едно приятно изживяване”

Филип Тасески – студент АУБ от Македония:

„Целта на пътуването бе да разгледаме непознатите но при все това важни монастири в България. […] Особено интересна ми стана сцената от стария завет. Направена по поръчка на някакъв комунистически филмаджия за нуждите на филма. Това говори красноречиво за режима.

Отношението, което проявиха към нас обитателите на Църногорския монастир, по моему бе в християнски дух; те ни приеха и поделиха с нас това което имаха”

Николай Петков – студент АУБ от България:

„Въпреки, че не успяхме да посетихме всички планирани места, пътуването организирано от професор Келбечева наистина си струваше. Мисля, че за повечето от българите остава незабелязан процеса на възстановяване на монастирите. Като имахме три прекрасни гида, специалисти по история, иконопис и монастири, ние имахме възможността да чуем много интересни факти на които човек не би обърнал внимание – от това, че „има си точно определен начин за поставя на иконите в храма, който е определен преди повече от двадесет века” до „никога не е късно да промениш начина си на живот и да откриеш призванието, което може наистина да те направи щастлив” и до това, че „ монастирите могат да бъдат полза не само за намиране на духовна утеха и спасение на душата, но и като много доходоносен бизнес”.

По време на пътуването видяхме и пресякохме фината малка и тясна линия, която ни дели разделя на хора с нужди и хора с желания. Църногорския монастир с монах Никанор и Дядо Игумен и всички хора, които идваха в монастира за да донесат малкото което имат (като торбичка домашни моркови и домашна баница) във знак на своята благодарност, ме изумиха със своята човечност и гостоприемност. Те спряха работата си, споделиха храната си с нас и ни отделиха часове от своето време, като чели бяхме стари приятели, които не са се виждали от много години. Монах Никанор беше така любезен да открие сърцето си пред нас и да ни разкрие причините поради които е приел монашество, след като е „завладявал” финансовия свят като анализатор на Уолстрийт.

[…] в заключение мога да кажа, че цялото това монастирско пътуване ни разкри прекрасен пример за разликата между хората, които използват парите за постигане на целите и хора за които самите пари са цел.