Елина Николчева, в-к "Монитор"

На десетина километра от най-близкото село и на около 70 км от столицата, сгушен сред дърветата, се намира черногорският манастир "Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян".

Това, което малцина знаят, а мнозина крият, е че дълги години трите сгради на обителта са били използвани като обор. Местни хора, които гледали добитък, го вкарвал нощем в манастира. Зимно време сградите пазели животните от студа. Сиреч - пак спасявали живи души. Това с обора приключило незнайно точно кога. През 1998 година там отново влезли монаси.

Сега манастирът е обект на интерес, тъй като едно сдружение, което дублира името му, набира средства за неговото възстановяване. От каквото той се нуждае незабавно.

Покрай светата обител е безлюдно, тъй като до там се стига трудно, а и сградите са полуразрушени.

До миналата година пътят беше почти непроходим и дотук можеха да стигат само джипове, обясни игуменът на манастира отец Евгений. После по инициатива на човек от близкото с. Гигинци с булдозер поизравнили тесния път към мястото.Тук обаче по принцип не идват хора, не само заради неравния път, продължава разказа си отец Евгений. Просто хората в този край не са много вярващи.

"Тази година да съм имал 1 -2 кръщенета най-много. А венчавките няма. За погребенията хората изобщо не викат свещеник. Вече девет години съм тук и едва ли има и по едно на година, на което да съм правил опело", разказва още отецът.

Дядо Евгений идва в манастира през 1998 година, когато сградата дори няма ток. Преди това е служил в Рилския манастир и в Света гора, където идвали много повече миряни.

Сега в светата обител с него живеят още 7 човека - двама послушници, четирима работници и баба Лиляна, която им готви и чисти.

На работниците не им плащаме, те работят и живеят тук - разказва още игуменът. Всички стават в ранни зори и през целия ден работят из градината или поправят нещо по манастира.

В началото на май на две от сградите е започнат основен ремонт - оправят се покривите, подменя се дограмата на прозорците, ще се слага и изолация.

Ще ми се да можем да оправим и основната сграда, в която живеем, тъй като и тя е полуразрушена, поклаща глава отец Евгений. Между трите сгради има и малка църква, която също се нуждае от реставрация.

Преди седмица екоминистерството отдели 300 хиляди лева от бюджета си за водоснабдителната система в района на манастира. На благотворителна изложба за манастира пък земеделският министър Нихат Кабил дари лично 1000 лв. за реставрацията на християнската обител. Пари за ремонта на основната сграда на манастира и на църквата обаче още не са намерени.

Според историците църквата съществува от 200 години, а под един от стенописите в нея има надпис от 1814 г. Тя е изографисана цялата отвътре, но нуждата от основна реставрация е крещяща. Отделно от това преди години са били откраднати и две от иконите. Но нито светската, нито църковната власт са силно притеснени от това.

Църквата всеки момент може да рухне, обясни отец Евгени и допълни, че вече е правена оценка на необходимите средства за ремонт - около 60 хиляди лева за сградата и около 105 хиляди за реставрацията на стенописите. Не се намерил обаче никой да ги отпусне.

Според легендата това е вторият манастир "Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян". Първият се появил през XII век, когато няколко монаси се отдали на пост и молитва край руините на стара ромейска крепост. Те построили и църква, освен това лекували без пари всички вярващи, откъдето получили и името безсребърници. Манастирът тогава се намирал на около два километра от сегашното си място, но бил разрушен от турците. В началото на XIX в. бил възстановен на сегашното му място от хилендарски монаси. Направено е аязмо, от което и до днес вярващите смятат, че извира лековита вода.

Животът в манастира вероятно е бил същия и преди 2 века. Осмината му сегашни обитатели са напълно откъснати от света, нямат дори телевизор. Изхранват се изцяло с нещата, които произвеждат -имат градина, отглеждат и 70 биволи и няколко кози. Единственото хляб купуват от селото.

Биволиците са особени животни, разказва игуменът на манастира. Те много се привързвали към стопаните си и никой друг не можел да ги издои.

А ако реши, че ти е сърдита - няма начин да вземеш и капка мляко от нея, продължава отец Евгений.

Манастирското биволско мляко е напълно чисто, без каквито и да било примеси, уверява игуменът. Така е и с козето мляко, което монасите продават в околните села, а понякога го карат и в София.

Денят на дядо Евгений започва по тъмно - някъде към 2 часа, когато повечето хора спят. Той започва със сутрешна молитва. Църковните ритуали привършват към 6,30 часа, след което отецът се захваща с работата по градината и животните. Денят му приключва при стъмване.

"Тук всички помагат и работят. Някой хора си мислят, че службата на Бога е много лесна - отиваш на някое усамотено място и просто си мечтаеш", обяснява още той.

Любопитни са и хората, с които отецът прекарва дните си - отец Никанор е млад духовник, който допреди години е имал успешна работа като брокер на недвижими имоти. Завършил е "Международни икономически отношения", но после е решил да се оттегли от светския живот и да се отдаде на Бога.

Един от послушниците в манастира пък е иранец, който преди няколко години сменил вярата си.

"Всичко е до призванието и до вярата. Лошото е, че малко останаха вярващите. Малко са тези, които идват тук, а още по-малко са тези, които идват с вяра", завършва разказа си дядо Евгений.

Двама министри за каузата на обителта

Десислава Попова, в-к "Кеш"

Сдружението "Св. св. Козма и Дамян", което от няколко месеца обединява група интелектуалци, частни предприемачи и двама министри - Нихат Кабил и Стефан Данаилов, си поставя за цел да вдъхне нов живот в това забравено място. Досега в плановете на сдружението има проект за Водоснабдяване, построяване на нов път към манастира, проект за нова сграда. Министър Нихат Кабил разказа пред в. "Кеш" защо иска да помага на Черногорския манастир: "Отдавна ме свързва приятелство с йеромонах Йоан, които е брат в манастира "Св. св. Козма и Дамян", но се грижи и за децата от сиропиталището в Нови хан. За мен възраждането на обществото започва с възраждането на духовните ценности и добродетели, които правят човека съзидателен и творческа личност. Вярвам, че благодарение на общите ни усилия манастирът ще стане средище на такива ценности и добродетели. Това е и причината да се ангажирам с тази кауза."