Калина Коцева, в-к "Труд"

Евреин, католици и православен японец ремонтираха до вчера Гигинския манастир край Брезник, видя екип на "Труд".

Оливър е юдеин по изповедание и англичанин по националност. Учи политология в родината си, но през останалото време иска да опознае света. Не влиза в църквата на обителта, но усърдно прави циментова замазка на магерницата.

Освен Оливър там се трудят чешкият студент по китаистика Вит, инженерът Руи от Португалия и италианският спец по компютри Роберто. Всички те са католици. Но не се притеснили да помогнат за възстановяването на едно православно средище. В групата е и японецът... Василий. Истинското му име по паспорт не е такова. Той държи всички да го наричат с християнското му име.

Преди 5 г. открил православието в руската църква в германския град Манхайм. "Много строго спазва всички правила и е достоен за подражание", хвали го брат Никанор, монах в манастира, който, преди да сложи расото, е бил брокер на Уол стрийт. Двамата с Василий само се усмихват, когато ги питаме ще се замонаши ли японецът.Всички чужденци в манастира решили да прекарат част от лятната си ваканция тук, след като открили мястото в интернет сайт за международен студентски обмен. "Физическият труд ни помага да си проветрим мозъците от цяла година учене", обяснява Руи.

В манастира животът не е лек. Младежите стават рано, плисват си няколко шепи студена вода и се залавят за работа. Прекопават картофи, укрепват зидарията. Чехът Вит се запалил по биенето на масло. Италианецът Роберто си пада по доенето на кози. Сръбкинята Кристина и българката Таня събират опадалите джанки и ги пълнят в бидони за ракия. Вечер хапват каквото е приготвил игуменът архимандрит Евгений и в 10 ч са по леглата. Налага им се, защото в манастира все още няма ток.

Монасите търсят кой да им дари агрегати или слънчеви панели за електричество. Другият голям проблем е липсата на път. Министър Нихат Кабил обещал да сложи асфалт до обителта. Основал и инициативен комитет, които да събира пари за нов параклис.

Православни, католици и евреи стягат „Св. св. Козма и Дамян"
Манастирът в Гигинци събра три религии
Покръстен японец чете молитви, юдей пропътува цяла Европа, за да влезе в храма

Анна Георгиева, в-к "Стандарт"

Наш манастир събра под покрива си ; три религии. Осем студенти от Европа -православни, католици и евреи, живеят от две седмици в Светата обител "Св. св. Козма и Дамян" край брезнишкото село Гигинци. Доброволците са пропътували на свои разноски целия континент, за да помагат на монасите. Те работят в градините, чистят стопанството с 50-те биволи и потягат сградите. Бригадата е организирана от доброволческата организация CVS, която е част от интернационалната SCI, създадена след Първата световна война във Франция. Групата е събрана по обява в интернет. Студентите сами си плащат харчовете по транспорта и таксата за участие. Целта на лагерите е младежите да опознаят културата на народите.

Координатор на бригадата край Гигинци е 26-годишната Таня Тонова, която учи етнология и педагогика в Университета в Хайделберг. Тя и студентка от Сърбия са единствените жени в групата. С тях са дошли португалец, чех, италианец, англичанин и японец.

Най-колоритен е 29 годишният Цунехиро Чиба, който преди година и половина се е покръстил в руска черква в Германия, където следва славянска филология, и вече е православен християнин. Пристигнал е в България заради интереса към вярата ни и към нашите манастири. Първото, което е харесал у нас, са храмовете ни. Православието е най-сърдечната религия, твърди азиатецът, който смята да се засели след дипломирането си в Европа или в славянска страна. Определя българите като много мили хора и се прехласва по нашата природа.

Уникалният шанс да влезе в манастир е довел у нас и Оливър Уайс. Младежът е британски евреин, но от по-либералните и не се притеснява да прекрачи прага на православните храмове. Баба му и дядо му се преселили преди години от Виена в Нюкасъл и изповядват реформиран юдеизъм. По-възрастните в семейството следват разделното хранене, както повелява религията им, но Оливър отказва само свинско. Студент е по политология и мечтае да работи като журналисти преподавател. Това е третата доброволческа бригада, в която участва. Преди две години е помагал в опазването на природата в Португалия, а след това е работил в ромски приют в Унгария. България му харесва и при първа възможност би се върнал отново. Очарован е от слънчевите летни дни у нас, а София гo грабнала с това, че е град със сърце, а не бетонен туристически обект. "Има разлика в религиите, но искам да опозная православието. Чувствам се добре в манастира", признава гостът. Първата вечер се е притеснявал да не стане обект на атака от страна на монасите и е бил приятно изненадан, че го приемат естествено и сърдечно.

Обяснява, че евреите най-много се дразнят от настъпателната религиозна пропаганда на католици и протестанти. Тук духовните емисари не обикалят по домовете на хората. Вратата на православните храмове са отворени за всеки и човек сам преценява дали да остане в тях, прехласва се евреинът.

Поласкани от добронамереното посрещане, Оливър и останалите младежи с готовност се включват в поддръжката на манастира "Св. св. Козма и Дамян". Светата обител има нужда от работна ръка в разрастващото се всяка година стопанство и от финансова помощ, за да се справи със старите и заплашени от разруха сгради. Монасите си отвориха ферма с пари от еврофондове и вече имат 50 биволи. Грижат се и за две дузина кошери.

Кабил лично се захваща с ремонта

Анна Георгиева, в-к "Стандарт"

Лично земеделският министър Нихат Кабил се е ангажирал в обновлението на манастира. Той е председател на гражданското сдружение, което ще помага за строежа на новото крило с килиите и на новата черква. Зад Кабил и идеята за обновление застана шефката в дирекция "Опазване на недвижимите паметници на културата" във ведомството на Стефан Данаилов.

Привлечени са общественици и бизнесмени. Документите за регистрацията на сдружението Манастир "Св. св. Козма и Дамян" вече са внесени в съда, съобщи игуменът дядо Евгений. Идейният проект за новите сгради също е готов и работата е прехвърлена на архитектите за техническо изпълнение.

Основната сграда е на 200 години и е пред разпадане. Монасите живеят в стаи от плет и кал.

По време на тоталитарния режим в манастира са били интернирани хора заради политическите им убеждения. След това е ползван и като пионерски лагер.

Най-големи поражения са му нанесли местни жители, които са го превърнали в обор. В помещенията те са отглеждали овце, кози и кокошки. Игуменът дядо Евгений се заселва в манастира през 1998 г. Заварва имота в окаяно състояние. Кандидатства по различни програми за реконструкция, но резултат няма. Без финансиране останала и идеята на игумена да приюти деца, болни от астма. Така и не се намерили средства за поправка на една от помощните постройки, в която да спят малчуганите. Заради административни неуредици неизползваема е и подарената от Министерството на отбраната джипка. От общината в Брезник отказали да я узаконят и монасите се принудили да си купят нова на изплащане.