A ХРИСТОС ?

Неотдавна воден от пастирската си отговорност се обърнах към духовните си чеда, читателите на монастирския сайт, а също така и към високопреосвещените архиереи на Българската Православна Църква с предупреждението, че под маската на "старостилен църковен календар" сред нашата Църква се прави пропаганда на разкола.

Моето обръщение предизвика отговор от разпространителите на разколническата съблазън в един от "истински" православните интернет-сайтове. Не съм настроен да влизам в спорове, но ще използвам случая, за да кажа още няколко думи по темата.

Не съм аз човекът, който ще определи коя ерес е по-страшна: арианството или несторианството, или кой разкол е по-пагубен - донатисткият или старообрядческият. Знам едно: всички те водят до погибел. Същият гибелен път са поели хората, издали "светоотеческия" календар за 2019г. - и не за това, че не защитават църковната правда, а заради напълно сбърканите им духовни ориентири. В своята полемика с новостилците и икуменистите те отдавна напуснаха и догматичното, и каноничното поле на Православието. Вместо св.Евангелие те предлагат на своите последователи някаква "християнска" кабала, в която Великия Индиктион придобива сотириологично значение, а Божията благодат бива поставяна в зависимост от числа и дати.

В едно доста дълго изложение, което прилича на тези, с които едни старостилни разколници доказват защо други като тях са безблагодатни и „неправилни“, те ме упрекват в голословие. Изобилието на цитати обаче не прави техния отговор обоснован, защото всичко, което са написали, е извън координатите на св.Евангелие. Нещо повече, апологетите на разкола са употребили над 5500 думи. Собствено за Христос те говорят само веднъж, цитирайки Мат.7:1. Само веднъж, разбирате ли, братя и сестри! Това е тяхната "проповед". Това е и техния проблем: Христос не им трябва. Нужни са им обряди, предания на старците, забрани и, разбира се, букви, колкото се може повече букви. Христос не им е нужен, за Него те не говорят.

Спасителят ни учи: "Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен: И те са, които свидетелствуват за Мене." (Йн.5:39) И тъй, какво казва нашият Спасител и Господ, Богочовека Иисус Христос за календара в Своето Слово - св.Евангелие?

Нищо.

Е как така, за това, което вие поставяте като крайъгълен камък на вашата проповед, това, за което изхабихте само в една малка статийка цели 5500 думи, Христос не казва нищо? Това, за което плашите наивните миряни, че е условие за тяхното спасение, за него в св.Евангелие - нищо!!!

Да видим тогава какво проповядват Неговите ученици - Боговдъхновените св.апостоли, относно спасителното значение на календара? "И тъй, никой да ви не осъжда за ядене, или пиене, или за някой празник или новомесечие, или събота." (Кол.2:16) Ама как така, та нали Сам Господ им заповяда: "И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал"(Мат.28:19-20). При това изрично Господне повеление „да пазят всичко“, как така св.апостоли не казват нищо за календара в своите послания, освен „никой да ви не осъжда за някой празник“? Може би заедно с Мойсей и Илия трябва да слязат още веднъж, извънредно, на земята, та да си закупят от вашето календарче, за да не си останат невежи???

И като стана въпрос за пророци, ето какво Господ е казал за подобно на вашето отношение към календара: "Новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося." (Ис.1:13-14)

Какво постановяват св.Вселенски и Поместни събори за календара?

От Свещеното Предание ни е известно, че за да се уеднакви времето за празнуване на Христовото Възкресение за цялата Църква, Първият Вселенски Събор в гр.Никея през 325г. е приел четири правила, а именно:

1. Пасхата да се празнува след пролетното равноденствие;

2. Пасхата да се празнува след първото пълнолуние, след като се изпълни горното условие;

3. Пасхата да се празнува винаги в неделния ден;

4. Ако в този неделен ден се падне юдейската пасха, Възкресението Христово да се празнува на следващата неделя, т.е. след още 7 дни.

И толкова!

Днес някои дръзват да тълкуват от себе си, че целта на св.Отци от Първия Вселенски Събор била не едновременното празнуване на Великден от християните, а непременното празнуване на Великден след юдейската пасха. Това е изместване на акцента от главното - едновременното празнуване на Пасхата от всички християни, към второстепенното - християните да празнуват отделно (по време) от юдеите.

Целта на това свободно тълкувание е да се направи дявола по-черен, отколкото е. С други думи, да преувеличим отстъпленията на римокатолиците. Защото повод за реформата на папа Григорий XIII е природният факт, че поради изоставането на юлианския календар винаги, когато пролетното пълнолуние се падне между астрономическото равноденствие и датата 22 март по стар стил, второто условие от горепосочените четири бива нарушавано. Папските астрономи решили да "изправят" тази неточност и изпаднали в друга - започнало нарушаване на четвъртото условие. Всичко това обаче само още един път ни убеждава в едно: колко немощен е човек. И нищо повече. Смятат ли моите опоненти римокатолицизмът за "по-спасителен", когато е ползвал юлиянския календар? Не мисля.

Авторите на злополучното "светоотеческо" календарче за 2019г. имат един психологически проблем - фиксацията върху обряда, обичая. Те говорят за това, че дори Бог е послушен към Созиген Александрийски и Гай Юлий Цезар и прави чудеса само по тяхния календар. На мен пък ми се струва, че река Йордан обръща течението си и облакът покрива Тавор тогава, когато православните християни празнуват Богоявление и Преображение, а не на датите 6 януари и 6 август от календара на Созиген и Цезар. Нали разбирате разликата?

Моите опоненти ме обвиняват в това, че изказвам собственото си мнение. Да, уважаеми, точно това и правя. Пиша си името в края на текста, който публикувам. Казвам това, което ми диктува християнската ми съвест и не се нуждая от смокинови листа. Вие също изказвате собственото си мнение, но свенливо лукаво го прикривате зад изречения на светии, най-често изтръгнати от контекста не просто на тяхното учение, но и въобще на тяхния живот. Нещо повече, във вашето очевидно твърде богато въображение светците влизат в спор един с друг: докато св.патр.Тихон утвърждава, че "реформирането на църковния календар по принцип е възможно", свт.Серафим Софийски категорично отсича, че "такова пренебрежително отношение към календара е недопустимо"! На кой от двамата да вярваме, според вас?

На първо място следва да отговорите на въпроса, поставяте ли знак за равенство между святост и непогрешимост?

Вие, ловките манипулатори и поробители на човешките души, ме обвинявате в недобросъвестност. Отговорете тогава, защо за вас свт.Николай Велимирович е авторитет, когато уж твърди, че новостилните църкви са схизматични, а не е авторитет, когато казва, че преп.Силуан Атонски е светец? А знаете ли какво е казал свт.Николай Велимирович за "великия вожд на германския народ" Адолф Хитлер? Приемате ли го за боговдъхновена истина, изречена от светия?

На второ място е редно да признаете: вярвате ли в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква?

Щом твърдите, че смяната на календара е довела до разкол, кажете ясно на всички: КОЯ е тази Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква? Тази по нов или тази по стар стил? Всъщност колко точно църкви по стар стил има? И колко Синода? На кого да вярваме? На Вас? На Вас???

Не аз имам лошо отношение към БПСЦ, а вие, драги. Аз не принадлежа към нея, защото макар и в миналото да съм бил единомислен с еклезиологията на нейния предстоятел, днес не съм. По съвест не мога да бъда част от БПСЦ. А вие, ако имахте съвест, нямаше да се преструвате на наши събратя, за да разхищавате паството на Българската Патриаршия и да се ползвате от благинките на "каноничността", за която всъщност пет пари не давате. В битността си на член на Съвета за развите на манастирите към Софийска епархия станах свидетел на толкова много документално доказани канонични безобразия, вършени все от старостилци, че се убедих: вие познавате само два канона - 10 Апостолско правило и 15 правило на Двукратния събор. Всичко останало за вас е без значение.

В деня, в който пиша това, служебно ми се наложи да разговарям по телефона с една игумения от далечен Узбекистан, ставайки за пореден път неволен свидетел на остап-бендеровщината на вашите старостилни последователи.

Самият ви отговор, впрочем, започва с лъжа още в своето заглавие. Аз апологет на новия стил няма да стана, но това не значи, че няма да изобличавам вашата старостилна кабала.

Моля ви, започнете от Десетте Божии Заповеди и св.Евангелие, и едва тогава пишете по 5500 думи на теми като календара или обрядите.

Архмандрит Никанор

Игумен на Църногорския монастир