Васил Левски е извършил своите чудеса приживе

-Ваше Високопреподобие, защо се получиха тези неприятни информационни разминавания относно становището на Светия Синод на БПЦ относно Националната стратегия за защита на децата?


- Така, както стана ясно от дадените обяснения, доста късно отговорните лица от Културно-просветния отдел на Светия синод са разбрали, че БПЦ трябва да изпратi становище на църквата в Министерския съвет. И се е наложило в спешен порядък да изпратят въпросния текст, за да не остане Църквата безгласна по този толкова важен за обществото  ни проблем. И това е наложило този малко нестандартен  подход - да се  публикува едно становище, което въобще не е обсъждано в Светия синод, а е дело на една служителка в синода.


- Каква е  принципната позиция на църквата по повдигната тема?

 

- Независимо от шума, който се вдигна в медите и най вече в социалните мрежи по становището на БПЦ, в него са заложени основните принципи, от които се ръководи църквата, когато се обсъждат подобни неща. Принципи, заложени в Светото писание и в Свещеното Предание, от които се ръководи тя. Без съмнение, в становището, което ще бъде прието официално, ще  бъдат прецизирани редица детайли. Но основните начала остават – не бива да откъсваме детето от семейството. За нас е очевидно, че без да скандализираме обществото,  със силата на убеждението, трябва да се борим  с негативните явления, които подкопават бъдещето на нацията. Да вземем например въпроса за абортите: това са хиляди неродени деца. БПЦ не може да остане безучастна. Ценностите на обществото се базират на това, което проповядва църквата. И всички други процеси в обществото да бъдат обяснявани от тази гледна точка. Като се започне с Десетте Божи заповеди, които са в основата  на обществения морал. Става дума за правилата на добродетелния живот, който е проповядвала църквата в своя хилядолетен живот. Примери, които дават нейните светци, като се започне от Свети Иван Рилски, Светите Кирил и Методий, Светите Седмочисленици, патриарх Евтимий - последният защитник на Търново, отец Паисий Хилендарски. Има истинско множество от примери за подобни хармонични личности, които са намери пътя към вечния живот, но и своя път в обществото със своите народополезни дела. Те също са наши национални герои, а не само  революционерите и падналите във войните за национално обединение. Трябва да говорим именно за тези герои на живота, които са градили нашата българска история. Да живеем по техния пример така, че да бъдем в полза на Бога и на ближния.


- В този аспект, не е ли време и Апостолът на свободата - дякон Игнатий - да бъде причислен към лика на светиите?


- Васил Левски е творение на българската църква. Той е възпитан в църквата, той е част от църквата, независимо, че е напуснал монашеското си служение. Той нито се е отрекъл от Бога, нито от църквата. Много добре знаем, че преди смъртта си се е изповядал и е приел Свето причастие от ръцете на свещеник. Левски е най-яркият пример пример за това какво значи религиозно възпитание. Защото е възприел за себе си като норма на житейско поведение евангелското правило, че няма по-голяма любов от тази да положиш душата си за своите приятели. Както той полага своята за целия ни народ. Що се отнася до канонизацията му, не можем да искаме всеки добър пример за християнски живот да завършва с канонизация. Защото това е един църковен акт, който предполага увереността на миряните че личността,на която те се уповават и за която вярват, че е техен застъпник пред Бога, може да върши чудеса. Някак не може да се смята, че духът на Васил Левски ще върши чудеса. Той е извършил истински чудеса приживе със своето дело за освобождението на България, но те са от светски характер. Но не можем да кажем, че той дава пример за един свят живот. Нека разграничаваме гражданската добродетел от църковната. Първата също се изгражда въз основа на евангелието, но все пак не е същото.

Левски  принадлежи към другата, светската част от нашите национални герои, и не бива в името на някакъв стремеж към една криворазбрана клерикализация да се иска да бъде обявен за светец.


- Вие говорихте за клерикализация. Не смятате ли, че въпросният проекто-текст на становището е израз именно на тази клерикализация, що се отнася до искането за забрана на абортите?


- Трудно ми е да взема отношение по този въпрос. Позицията на църквата е еднозначна – абортът е убийство, следователно е грях. Но все пак не може всичко да се поставя под общ знаменател. Има различни медицински или социални причини, и всеки случай трябва да се разглежда отделно. Наистина не бива да се прибягва до административна принуда по въпроса. Ролята на църквата в случая е силата на нейната християнска проповед. Подобни добродетели не може да се насаждат със силата на закона, а трябва да се утвърждават със силата на убеждението. Нужно е да се вменява на хората, че абортът не е някаква рутинна операция, като  напримерпремахване на апендикса, а нравствено действие с негативно последствие върху човека. И негова отговорност пред Бога, когато трябва да даде един ден отчет за делата си. Но не бива да стигаме до крайностите на един религиозен фундаментализъм.


- В концепцията се иска и задължително религиозно образование?Как оценявате проекта на МОН за алтирнативно обучение - вероучение или  религиознание?


- Църквата държи за едно разумно въвеждане на религиозното образование, основавайки се на записаното в конституцията, че православието е традиционно вероизповедание. Затова трябва да работим с МОН за достигане на крайната цел - въвеждане на задължително вероучение. И ще подкрепяме всяка инициатива в това отношение. Но това не трябва да става по един насилствен начин, чрез светското законодателство. Такъв един натрапен закон винаги може до бъде променен, ако обществото не е убедено в нуждата от религиозното образование. Без да се постигне консенсус ефектът ще бъде по-скоро отрицателен. Не бива да се мъчим да решаваме проблемите си с тоталитарни средства на принципа “всичко или нищо“. Защото това ще доведе само до конфронтация и ненужно подхранване на антирелигозони настроения.

 

 

 Това е той:

- Светското име на отец Никанор е Христо Мишков

- Роден е през 1975 г. в София

- Завършил е училище по мениджмънт, след това международни икономически отношения

- Работил е като финансов анализатор, брокер и дилър на ценни книжа 

-  В момента е игумен на Църногорския  манастир

 

Вестник "Телеграф" 14 февруари 2019 г.

За района
За района
Празнични богослужения в Радомирско Празнични богослужения в Радомирско

Празнични богослужения имаше в някои радомирски села за Голяма Богородица. С благословението на игумена на Църногорската света обител архимандрит Никанор и по покана на архиерейския наместник на Радомирска духовна околия протойерей Александър Стоев гостуващият в манастира йеромонах Максим отслужи молебен и водосвет в селата Кленовик, Прибой, Поцърненци и Старо село.

...прочети повече
Вечерня с Богородичен молебен канон в Леворечкия манастир Вечерня с Богородичен молебен канон в Леворечкия манастир

В навечерието на големия Богородичен празник Успение Богородично с благословението на игумена на Църногорската света обител на 13 август 2019 г. в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици" беше извършена вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица. 

...прочети повече
Вечерня в Горноврабчанския манастир Вечерня в Горноврабчанския манастир

С благословението на игумена на Църногорската света обител архимандрит Никанор на 11 август в Горноврабчанския манастир "Свето Възнесение Господне"   беше отслужена  вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица.

...прочети повече