На поклонение в Света гора-ден втори

В неделния ден, когато в родината ни бяха отбелязани  141 години от подписването на Сан-Стефанския договор, в дълбините на нощта се събрахме в малкия манастирски храм на манастира Есфигмен, за да отслужим възкресното богослужение. С изключение на няколко четива, всичко да беше на старогръцки, но практически еднаквият типик с този в Църногорския манастир - дори до най-дребните детайли, ни позволи лесно да следим богослужебните последования на полунощницата и утренята. Светата Литургия двамата игумени - на Есфигмен и на Църногорския манастир, отслужиха съвместно. Поклонниците бяха причастени от архимандрит Никанор.

След кратка закуска и кафе продължихме своето поклонничество. Първата ни цел бе манастира Хилендар. Заварихме обителта в много прилично състояние: отремонтирано "бяло крило" и текуща реставрация на трапезарията и килиите отгоре.  Братята и поклонниците в момента се хранят в импровизирана трапезария от термопанели, монтирана в двора на манастира. Направи ни впечатление, че въпреки невероятните трудности, Хилендар отново бе пълен с поклонници от Сърбия: грижата на манастира за духовното събуждане и просвещение на сръбския народ буди възхищение. Поклонихме се на чудотворната икона на Пресвета Богородица "Троеручица", на "Попската св.Богородица" и на гроба на св.Симеон Мироточиви.

Пътят ни продължи през келията "Св.Трифон", разположена насред обширните лозя на Хилендар и Есфигмен. Там ни посрещна любезно отец Герасим. Той ни сподели своите трудности във връзка с деликатното си съседство със зилотите, но изтъкна, че тук на земята за никого няма "лесно". Каза ни, че през последните няколко години монасите, обитаващи стария Есфигмен,  са намалели от близо 130 до 85. От тях единици са каноничните монаси, вписани в манастирския монахологий отпреди разрива с останалите светогорски манастири.

По желание на групата отидохме и до самия манастир, като по пътя имахме леко премеждие, за вероятността от което отец Никанор ни предупреди предварително. За придвижване ползвахме лавриотски автомобил и очаквано това  направи "домакините" ни подозрителни. Пред манастира бяхме засечени по полицейски маниер от джип, управляван от разгневен монах, който ни запита какви сме и какво правим тук. Акцентът, с който отец Никанор му отговори на гръцки, го накара да смекчи това и той ни позволи да продължим. В манастира ни приеха много любезно и мирно, поканиха ни в архондарика и ни предложиха кафе и закуска.  С благодарност напуснахме светата   обител, изпроводени от зоркия поглед на цивилния патрул. Стана ни жал за напрежението, в което живеят тези монаси и за кошмара, който сами си причиняват. Забелязахме и огромния надпис на манастирската сграда откъм морето: "Православие или смърт", както и развяващото се на кулата черно знаме.

На връщане от стария Есфигмен се отбихме до Зографския манастир, където групата се поклони на чудотворните икони на св. Георги и на останалите манастирски светини. Отец Никанор си остана в колата, като на настояванията ни да слезе с нас промърмори: последния път тук ме "арестуваха", сега какво искате, да напишат, че съм се удавил в морето ли? Ние се засмяхме дружно и се отправихме към входа, където с усмивка ни посрещна монах Климент. След като ни разведе из светата обител, той любезно ни предложи и кафе, но ние бързахме. Манастирът бе пълен със строителна техника: очевидно братята се готвят достойно да отбележат 1100 години от основаването му.

Продължихме към един от най-малките светогорски манастири Констамонит. Той е един от т. нар. "йосифлянски" манастири и е духовен побратим с Ватопед, но в материален план е негова пълна противоположност. Братята не ползват субсидии и всички ремонти извършват сами. Освен това са приели като послушание пред Бога да приемат и да се грижат за хора с психически проблеми. Завидно е търпението, с което монасите се отнасят към своите "квартиранти", които понякога не спират да бъбрят през цялото време, докато трае богослужението. Отскоро манастира има нов игумен, след като предишният се оттегли поради напредналата си възраст. На изпроводяк братята ни приготвиха сандвичи, които бяхме принудени да споделим с настоятелните манастирски котки. В Констамонит отново имахме радостта да срещнем български поклонници, отседнали в близкия Зограф.

Пътят ни назад ни отведе в прекрасната обител Дохиар, където се сподобихме да се поклоним на чудотворната Богородична икона "Скоропослушница". Братята видимо все още преживяваха неотдавнашната си огромна загуба - отшествието при Господа на игумена и възобновител на манастира архимандрит Григорий. Едно от последните му творения е красива мраморна фиала, разположена досами пристана. С игумена си бяха отишли дребните кучета и котките се бяха завърнали в обителта.

Дългият ни ден завърши с благодатно гостуване в нявгашния славянобългарски скит "Достойно Ест". Това е същата келия, в която Божият Ангел се явил на един млад послушник и написал на камък чудното молитвословие "Достойно е наистина да те ублажаваме, Богородице..." В миналото многолюдна обител с обширна духовно-просветна дейност, постепенно през ХХ в. келията угасва и напълно запустява, когато последният монах - отец Йоан, родом българин от Егейска Македония, напуска този свят в болничната си постеля в манастира Пантократор. Преди пет години в келията се заселва от гръцкия монах Лукиян, заедно с още един брат. Днес там се подвизават шестима монаси и послушници. Сградите са консервирани и в момента се подготвя цялостен проект за реставрация, като братята са обнадеждени от обещанието на игумена на Пантократор архимандрит Гавриил, че келията ще бъде ремонтирана с приоритет при първа възможност. Зарадвахме се на факта, че отец Лукиян говори с уважение за някогашното българско братство на келията. Портретите на двама от настоятелите-българи бяха сложени на почетно място. Сегашните обитатели на келията споделиха, че ще се постараят да запазят в максимална степен автентичния вътрешен и външен вид на келията след ремонта. Така изпълнени с радостни чувства се прибрахме в Карея, в архондарика на манастира Есфигмен.

За района
За района
Празнични богослужения в Радомирско Празнични богослужения в Радомирско

Празнични богослужения имаше в някои радомирски села за Голяма Богородица. С благословението на игумена на Църногорската света обител архимандрит Никанор и по покана на архиерейския наместник на Радомирска духовна околия протойерей Александър Стоев гостуващият в манастира йеромонах Максим отслужи молебен и водосвет в селата Кленовик, Прибой, Поцърненци и Старо село.

...прочети повече
Вечерня с Богородичен молебен канон в Леворечкия манастир Вечерня с Богородичен молебен канон в Леворечкия манастир

В навечерието на големия Богородичен празник Успение Богородично с благословението на игумена на Църногорската света обител на 13 август 2019 г. в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици" беше извършена вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица. 

...прочети повече
Вечерня в Горноврабчанския манастир Вечерня в Горноврабчанския манастир

С благословението на игумена на Църногорската света обител архимандрит Никанор на 11 август в Горноврабчанския манастир "Свето Възнесение Господне"   беше отслужена  вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица.

...прочети повече