Проповед за Петдесетница

Поздравявам всички ви с Петдесетница. С деня на слизането на Св. Дух над  апостолите. С деня на окончателното явяване на Св. Живоначална, Единосъщна и Неразделима Троица.

Днес  ние  чухме в Евангелието разказ за това как Господ за първи път след Възкресението  дава на Своите ученици  от Своя Дух. Той им дава дар на свещенството, дар да прощават грехове, но това все още не е пълнотата на Духа. Този дар, който е даден на Пасха,    е в очакване на днешния празник. Когато Светият  Дух във вид на огнени езици слиза  над апостолите,  Той ги преобразява,  създава ги отново,  дава им нова мая, прави ги нови същества,   съпричастни с  Божествения живот.  И ги е въвежда, а  чрез тях и всички нас в Царството Божие на земята. 

Самото описание е много точно – апостолите седят в малка стая, прикрити от всички страни, със  страх от иудеите. Те седят и обсъждат какво се говори за Христос и Неговото изчезване от  гробницата. И тогава  Христос влиза през заключената врата и им дава живоначалния Дух, избавящ ги от греховете им.  Той като че ли духа, и с това духане прогонва плесените в тази стая. В действителност, целият този свят е огромна плесенясала  стая. Защото хората даже в най-фантастичните разкази, извън пределите на космоса не могат да достигнат. Те летят в пределите на космоса , но независимо от това се намират под гнета на смъртта , независимо от това са оковани в тези предели на пространството, независимо от това са хванати в оковите на времето, независимо от това са  в оковите на тлението и разпада. И където и човек да лети, той носи гибелта на тлението със себе си. И човека няма никакъв изход. Защото човекът, който живее в тази застояла стая, е принуден да се бори за късчето малка земя, на която се намира. Не случайно цялото човечество от грехопадението насам се занимава  само с разделяния.  В началото, помним, как се разделили мъжът и жената, веднага след грехопадението. Когато мъжът започнал да се съмнява в жената, жената започнала да се съмнява в мъжа. Мъжът  прехвърлил вината на жената, жената станала чужда на мъжа, и това разделение продължило. Брат въстанал против брата, после след потопа се появили раси, после след вавилонската кула се появили нации, като голямо Божие проклятие, разни народи, които не дават на хората да живеят в мир, които през цялото време се борят за своите граници, за териториите си. И действително, човек се уподобил на животно. Може би сте виждали как кучетата се бият за територията си. „Тук не идвай, аз тук отбелязах. Ако дойдеш, ще те ухапя.“ Точно така и до нивото на кучетата изпаднал и човекът, създаден по Божий образ. Той също започнал да се бие за граници, да се бие за ресурси, за богатство. Той с всички сили се опитва да обхване за себе си  колкото може повече. И от това възникват и войните, и ненавистта, и жестокостта, които царят в този свят. От тук възниква и представата,  че всички останали хора в действителност не са човеци. Човеци са само тези  от нашия клан, или нашата нация, или нашия народ, или нашата държава. Какво казвали  в древността? Има гърци и варвари, т.е. хора, които не могат да говорят. От тях се чува само „вар-ва-вар-ва“ , дори няма нормална реч. Как е било при славяните – има славяни, тоест словесни същества, които могат да говорят. А има и немци – тоест неми, които се опитват да мърморят, но не се получава да говорят човешки. 


Така  разделението  на най-различни народи е като проклятие от вавилонската кула, което обаче не дава да се устрои дяволски ред на земята. То е въведено,  разбира се,  за да предпази  от най-голямото зло, от злото на единството в ненавистта към Бога. която не би дала на човека по никакъв начин да почувства в другия човек своя събрат – този, който също е създаден по Божий образ и който също е призван да стане дете на Небесния Отец . 


Човекът не разбирал това, не го е виждал и не е можел да го види. Защото  плесенясалата и прогнила атмосфера на този свят  ставала все по-мухлясала  заради греховете, които като черни изпарения изпълвали цялата земна атмосфера. Изпълвали я първо духовно, а после и физически. Това ние вече сами виждаме, вдишвайки свеж въздух в центъра на Москва. Точно това е пряк резултат от греха, от користолюбието на хората.  И ето, в този мухлясал въздух, връхлита  като ураган  Светия  Дух, дошъл по молбата, по ходатайството на Иисус Христос, Който  измолил от Небесния Отец Светия Дух Утешителя да дойде при нас и да се посели при нас, в нас. Светият  Дух се излива върху нас. Той е като благодатна река – извира от небето и умива скверния грях, умива нечистотата, изпълва със сили, изпълва с живот. Той издухва от нас смрадта на нашето самолюбие, национализъм, на нашия егоизъм.

Светият  Дух прави хората деца на един Отец, членове на един единствен народ, които говорят много и различни езици. Св. Дух затова и дал такъв дар – дарът на Петдесетница е дар на многоезичието, дар на преодоляването на разделението на Вавилон. Дар,  при който на много езици се оглашава една единствена вест – за Единосъщната и Неразделна Троица, Която не останала в безмерното си превъзходство, а е   дошла при нас.  Защото чрез Сина и Светия  Дух ние имаме достъп към Небесния Отец. И ние с вас вече станахме не руснаци,  татари,  евреи, нито чеченци,  гърци или буряти, а станахме православни християни. Членове на Божия народ, който слави Единия Бог навсякъде и навсякъде по цялата планета се разнася  многогласен единен химн в чест на Светата Троица. Това удивително единство се създава не от човека, а от Бога. Бог създава великото  единство на хората. Бог преодолява това разделение и раздробеност, които били благо за деянията на сатаната, но които станали зло, когато започнали да пречат на разпространението на благовестието. Именно затова на Петдесетница, на рождения ден на нашата майка… Днес е рождения ден на нашата майка Православната Църква. Защото тя се родила в пламъците на Св. Дух на Петдесетница, в тази велика  Сионска горница.  И Светата Църква, включвайки в себе си всички народи, ги събира за велик, величайши поход, за който Господ е предсказал „Вярващия в мен, ще влезе в Църквата Божия,  ще излезе от този свят, и ще намери небесно пасище.“  И точно така и прави Църквата – събира ни в Христос. Ние влизаме в единство с Христос в кръщението, ние се преобразяваме по Христос, ставаме Христоподобни със силата на Св. Дух. Св. Дух ни увенчава, изкарва ни от този свят, и ние попадаме на сборния пункт, където очакваме присъединяването на изоставащите – тези, които са се родили по-късно, които по-дълго са се трудили, за да се преобразят. И когато целият отряд се събере, когато цялата ни армия се събере заедно, Св. Дух ще ни вземе в родината. Ние с вас ще избягаме на Небето. Защото нашата родина е отвъд пределите на Космоса, нашата родина е в Небесата. Там, където е Бог. Ще намерим родината си там, където е нашият единствен и любим Татко. Бог Отец събира при себе си своите си, обединени заедно, без да  се интересува  от цвета на кожата,  от произхода, от богатството или бедността, от миналото - било то греховно или праведно, стига човек да се е променил  и облагоухал с Животворящия Дух, стига да е разцъфнал, както разцъфва храмът на Петдесетница. Това е пример за това как ние сме длъжни да разцъфваме. Защото Св. Дух е Източник на всеки живот, на всяко преобразяване. Както възпява Църквата „На Светия Дух принадлежи всяка причина за нашето спасение.“ Защото на когото по достойнство Той вдъхне, този бързо се повдига от земята, поникват му крила, и той се възнася към небесата.

И ето Този Дух, Който ни окрилява, Който ни възвисява, дойде днес при нас. И ние стоим пред Него, ние чакаме дъха Му над нас, макар и Духът вече да е с нас, защото в тайнството миропомазване ние сме получили Духа. Ние сме причастни на Св. Дух и ние сме помазани от Св. Дух в деня, в който сме се кръстили и сме получили Неговия печат. Но ние се молим  Той да подейства в нас, да дойде и да постави вътре в нас скиния (шатра)  като храм. „Да се посели“ в превод от гръцки дословно това и значи - „да постави вътре в нас Своята шатра“. Както в древността Бог в скинията действал от Израиля, Който станал огнен облачен стълб, така нека Св. Дух да влезне и в нашето сърце, и в него да постави за себе си скиния (т.е. палатка). И нека с вас да сме заедно певци във великолепния хор, чийто финансист, регент, управляващ, ръководещ е Св. Дух, Който ни води и ни дава да пеем на Божия Син, и на Неговия Отец Иисуса Христа? (бележка: може неволно да се е объркал, в който (при)познаваме Св. Троица, и благодарение на Който ние се освещаваме и се причащаваме, благодарение на Когото се обединяваме с ангелите. Защото Св. Дух е източник на живот и за ангелите, и за хората.

Нека никой от нас не бъде мъртвец, нека Св. Дух духне/дъхне на нас и издуха всичко мъртво от нашите души и тела. И нека в деня на нашето голямо събиране, в деня когато Господ ще дойде да събере при Себе Си своите си, Св. Дух да ни възнесе, да ни преобрази, да ни оживотвори, за да живеем вечно в царството на Св. Дух. Там където царства/управлява вечно Отец, Син и Св. Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, на която пеем, която благославяме, на която благодарим, която величаем, надявайки се, всеки ден – и сутринта, и през деня, и вечерта. И приклонявайки колена, й възнасяме благодарствени молитви. Да ни помогне в това Нашият Всемогъщ Господ.

Господ да ви пази!

 

Певод от руски: Стела Лозанова

 

*Проповеддта е а о. Даниил Сисоев - руски свещеник,  убит  на 35-годишна възраст в московския храм, където служи на 19 ноември 2009 г, заради активната му просветителска и мисионерска дейност и сред мюсюлмани.  


 

За района
За района
Празнични богослужения в Радомирско Празнични богослужения в Радомирско

Празнични богослужения имаше в някои радомирски села за Голяма Богородица. С благословението на игумена на Църногорската света обител архимандрит Никанор и по покана на архиерейския наместник на Радомирска духовна околия протойерей Александър Стоев гостуващият в манастира йеромонах Максим отслужи молебен и водосвет в селата Кленовик, Прибой, Поцърненци и Старо село.

...прочети повече
Вечерня с Богородичен молебен канон в Леворечкия манастир Вечерня с Богородичен молебен канон в Леворечкия манастир

В навечерието на големия Богородичен празник Успение Богородично с благословението на игумена на Църногорската света обител на 13 август 2019 г. в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици" беше извършена вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица. 

...прочети повече
Вечерня в Горноврабчанския манастир Вечерня в Горноврабчанския манастир

С благословението на игумена на Църногорската света обител архимандрит Никанор на 11 август в Горноврабчанския манастир "Свето Възнесение Господне"   беше отслужена  вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица.

...прочети повече