Елена Ангелова, в-к "Стандарт"

Всеки Божи ден в продължение на 20 години залъкът на Василка Костова е бил с 40 стотинки по-тънък. Всеки ден тя е откъсвала по 40 стотинки от мизерната си пенсия. Не всеки ден е имала хляб, но всеки ден заделяла по 40 стотинки. За да събере цели 3000 лева, които дарява на една света обител.

Случайно или не, този манастир носи имената на лечителите Козма и Дамян, наричани "светите безсребърници".

Бог дава голяма благодат, ако помогнеш на манастир. Дори и една керемида да купиш, тя е от полза за душата. Тези думи, изречени от дядо й, 83-годишната Василка Костова помни и днес.

Те й помагали в трудните дни. когато стотинките не й стигали, за да си купи хляб, топлели й душата във вечерите, когато вместо да си сготви манджичка, хапвала филийка, поръсена с пипер. 20 години жената не нарушила обета си, който дала през 1987 година - всеки ден да отделя по 40 стотинки, за да направи дарение на манастир в разруха. През всичкото това време я крепи вярата - в Бог и в доброто.

Родената в Самоков баба Василка израснала в семейство, в което добродетелите, на които учи православната църква, били на почит. Дядо й пеел в църковен хор, а две от лелите й, братовчедки на майка й, били монахини в Самоковския манастир. Възпитана в духа да прави добро, тя успяла да събере за 20 години 3000 лв. да поръча кола и да ги дари за ремонта на черквата на Черногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян" край брезнишкото село Гигинци. Не е много, но е от сърце и все ще помогнат за нещо, казала жената, когато предала дарението.

Нейното приношение е голямо, а в Божиите очи има стойността на двете лепти на вдовицата.

За такива хора всяка сутрин изгрява слънцето, е убеден отец Никанор. И той, и игуменът дядо Евгений се трогнали до сълзи, когато баба Василка разказала, че всеки път, когато й ставало лошо, се страхувала да не умре, преди да довърши мисията си. Пред двамата жената признала колко трудно устоявала на изкушението, докато привикне с мисълта, че заделяните пари за манастира не са нейни. Всеки месец преди пенсия стотинките й свършвали и имало моменти, когато нямала изобщо какво да яде. Крепила я вярата, че прави добро. И предчувствието, че Господ няма да я остави и ще й помогне да преживее изпитанието.

Никога не забравя да се моли

Един ден, когато и изхвърляла боклука от жилището си, намерила до контейнера 14 стотинки, колкото не й достигали, за да си купи хляб.

Това и дало още вяра и още сили да удържи на думата си. Много изпитания съм срещала в моя живот и много хора не вярваха, че ще се справя, но в крайна сметка така ставаше, разказала жената и не пропуснала да добави, че няма вечер, в която да е забравила да се помоли.

Когато преди 20 години сторила обета си, Василка решила, че ще даде парите на манастир, в който има живот и се чуват молитвите. Жестът на жената докосна сърцата ни. Получавали сме много дарения, но това, което е направила тя, никога няма да забравим.

Споменаваме я в молитвите си, желаем й само добрини. Дадохме си и дума, всеки път, когато пожелае, да й изпращаме кола, за да дойде в манастира - хем да си почине, хем да види какво сме направили с парите, от които тя се е лишавала през всичките тези години, разказаха дядо Евгений и Никанор

Василка избира Гигинския манастир, видяла го на изложба в София, където живее сега. После гледала и филм по телевизията за манастира. Била впечатлена от трудолюбието на монасите, които отглеждали биволи, за да се издържат.

интервю:
Василка Костова:
"Доброто дело не е байрак за развяване"

Петър Бойчев, в-к "Стандарт"

Трудно, но все пак успяхме да открием телефона на госпожа Василка Костова. На петото позвъняване се обажда тя. Гласът й е тънък, приглушен, неспокоен. Притесни се страхотно, щом научи за какво я търсим.

- Ало, добър ден, търсим г-жа Василка Костова.

- Да, на телефона, какво обичате?

- Здравейте, от вестник "Стандарт" сме. Научихме за вашето добро, богоугодно дело - за дарението, което...

- Моля ви (гласът й се разтреперва и се разплаква). Моля ви, аз съм поела обет пред Бога да остана анонимна, много ви моля!

- Но г-жо Костова, това, което сте извършили, е не вероятно. За него не трябва да се мълчи, хора като вас се броят на пръсти. Пишейки за вас, искаме да кажем, че добрите хора все още ви има. Може ли само да дойдем да ви снимаме?

- Но моля ви, как не разбирате, че аз съм се заклела в името на Бога?! Откъде разбрахте за това?

- Един свещеник ни разказа.

- Но те ми обещаха, че ще запазят тайната!

- Г-жо Костова, такива тайни не трябва да се пазят. Хората трябва да знаят, че има и хора като вас!

- Не, категорично не! Човек трябва да държи на обетите. Доброто дело не е байрак, то не се развява. Моля ви, не пишете нищо! (пак плаче)

- Съжалявам, г-жо. Не исках да ви разстройвам. Бъдете здрава! Няма да ви досаждам повече.

- Благодаря, да сте живи и здрави и Бог да ви пази - целия екип на вестника!