Разпространена в социалната мрежа публикация разкрива седем  тайни за щастието на атонските монаси. Публикацията няма автор, но буди размисли и дава повод за поучения, затова я предлагаме на  читателите на сайта. 

Неизвестният за масовата публика авторски колектив на "Църковен светоотечески православен календар"  за 2019 г.  е публикувал  нова, обширна статия  за игумена на Църногорския манастир аримандрит Никанор.  Поводът е изразено от него мнение по отношение на съдържанието на календарчето.  Статията е подписана от името на "авторския колектив", но е възможно да е излязла   изпод опитното перо на един житейски преуспял човек, който условно може да бъде наречен  " новопостриганият монах Хорхе" (да  си спомним "Името на Розата" от Умберто Еко).
За хора, според които вярата в Бога и страхът Божи се определят от календара,  на православния християнин му остава единствено да се моли. Но в пространното писание има един  детайл, който прекрасно илюстрира  богословската и духовната стойност на целия този сумасшедший бред (без извинение за русизма), който са написали.

Неотдавна воден от пастирската си отговорност се обърнах към духовните си чеда, читателите на монастирския сайт, а също така и към високопреосвещените архиереи на Българската Православна Църква с предупреждението, че под маската на "старостилен църковен календар" сред нашата Църква се прави пропаганда на разкола.

Моето обръщение предизвика отговор от разпространителите на разколническата съблазън в един от "истински" православните интернет-сайтове. Не съм настроен да влизам в спорове, но ще използвам случая, за да кажа още няколко думи по темата.

Не съм аз човекът, който ще определи коя ерес е по-страшна: арианството или несторианството, или кой разкол е по-пагубен - донатисткият или старообрядческият. Знам едно: всички те водят до погибел. Същият гибелен път са поели хората, издали "светоотеческия" календар за 2019г. - и не за това, че не защитават църковната правда, а заради напълно сбърканите им духовни ориентири. В своята полемика с новостилците и икуменистите те отдавна напуснаха и догматичното, и каноничното поле на Православието. Вместо св.Евангелие те предлагат на своите последователи някаква "християнска" кабала, в която Великия Индиктион придобива сотириологично значение, а Божията благодат бива поставяна в зависимост от числа и дати.