Светлина на монасите са ангелите, а на миряните - монасите

Интервю на Анула Христова със светогорския йеромонах Филип Микраянанит, публикувано в Църковен вестник бр. 22 от 16-30 ноември 2019 г. О. Филип беше гост на Църногорската света обител в началото на месец ноември 2019 г. В залата на Софийската света митрополия той изнесе беседа за новите светогорски светии. 

 

 

 

За нас е голяма радост да сте тук сред нас, в България. Посещавали ли сте страната ни преди и какъв е конкретният повод да сте днес в София?

- За първи път дойдох в България миналата година по покана на отец Никанор за празника на свети Силуан Атонски. Тогава отслужихме всенощно бдение в манастира „Свети безсребърници Козма и Дамян”. И сега е второто ми посещение във вашата страна.

Ще споделя, че в продължение на дълги години казвах: „Ходим в Америка, Русия, Индия и къде ли не, а не сме ходили в България, която ни е съседна страна”. И да ви кажа правичката, това ме притесняваше, толкова пъти да съм ходил в Москва, а в София да идвам за първи път. Отец Никанор редовно посещава Света Гора и се познаваме, затова и днес съм тук.

- Бихте ли споделили къде сте израснал и как взехте решението да се посветите на монашеското служение?

- Роден съм в красивия Навпактос, Южна Гърция, през 1956 г. Вчера точно отпразнувах рождения си ден тук при вас, в София, което много ме радва. И както често съм споделял, имам усещането, че съм роден в църквата. От малко дете ходя в нея. Носех там просфората на майка ми. (В Гърция съществува традицията просфората за св. Литургия да се носи в храма не само от свещенството, както е при нас, а от енориашите, затова тя е в изобилие в края на богослужбата, бел. прев.) Имам още двама братя, но аз съм най-малкият и това бе моето семейно задължение. Така и свикнах, още от малък да съм винаги в църквата.

После, разбира се, последваха неделните училища при енорийския ни свещеник. В Навпактос има един красив манастир „Св. Преображение Господне”, в който е духовният ми отец Спиридон Логотетис – игумен на манастира. Когато завърших гимназия, той ни заведе на екскурзия из Метеорите и Света Гора.

Та когато отидохме на екскурзия в Света Гора, толкова ми хареса. Бяха пасхални дни, дните на Светлата седмица… Много ми хареса музиката и агиографията. А аз в родния си град взимах уроци по музика и иконопис и ми се искаше да усвоя нещо повече.

Така че, щом завърших гимназия, отидох веднага в Света Гора. Срещнах там обаче един старец – геронд Ефрем, който сега беше възгласен от Вселенската патриаршия за светец. Та той ми каза така: „Ти ще останеш тук. Няма да се върнеш обратно в света. Ще останеш в едно манастирче - „Света Анна”. И аз го послушах. И оттогава - 1974 г. - съм там. Така в деня на окупацията на Кипър аз отидох при Томаитите. (Така се нарича братството при келията на стареца Тома в скита „Малката света Анна” – бел. прев.)

Там всички бяха много добри хора – и старецът Тома, който се упокои на 86 години, и отец Киприан… Те от малки бяха там. Томаитите се занимавахме с музика и с ръчния занаят на среброто. Правехме всякакви сребърни изделия за църквата - кандила, кадилници, св. потири, обков на икони. И сме единствените на Света Гора, които се занимават с това. А чрез музиката, с която се занимавахме, псалмопеехме по всички манастири на Света Гора. Също и в Америка, в Русия.

В какви случаи излизате от Света Гора?

- Когато ни поканят някъде. Например в Санкт Петербург за фестивала на Църковната музика. В продължение на 10 години от 1 юли ние сме там – откриваме фестивала.

Кои други страни сте посещавали?

- Америка, Германия, в Калкута, Индия, направихме църква. Тоест били сме на църковни мисии.

- Има ли нужда днес от монашество? Понеже мнозина казват: днес времената са други, може да се подвизаваш и вътре в света, като мирянин.

- Според мен днес това вече не се мисли. Някога, по време на Просвещението в Европа, хора като Адамантис Кораис казваха, че вече няма нужда от манастири. В Гърция, когато се възкачи на трона двадесетгодишният цар Отон, бяха съборени 500 манастира. Това бе през 1830 г. Днес спокойно мога да кажа, че монашеството е една модерна идея. Строят се манастири и в Русия, и в Германия. Във всеки случай монашеството е нервната система на Църковното тяло. За да заработи една ръка, са ѝ нужни нерви.

Велики хора, светци, казват, че кой колко е православен, си личи от връзката му с монашеството. Свети Юстин Попович, сърбин, казва: „Не обичаш ли монашеството, ти не си православен”. Както е казано в Евангелието: „Мария, ти избра добрата част”. Тоест едно само е нужно. И това едно са молитвите на монасите. Свети Антоний казва: „Вселената укрепяват молитвите към Теб, Отче!” Тоест молитвите на подвижника. Но когато се наложи да помогне на св. Атанасий във връзка с Арий, той слезе (от пустинническото си място) заради християните.

Монашеската молитва е основен елемент в Църквата. Трябва и двете да вървят ръка за ръка – монашеството със свещенството, с епископата. Пък и много е модерно днес (смее се). Света Гора днес всеки ден посреща по 800 човека.

Кое е основното за монашеството?

-  Има три основни обета – за целомъдрие, нестяжение, послушание. Но основният и съществен елемент са молитвите. Затова и монашеството е наречено Всетайнство. Тоест то се основава на молитвите.

Трябва ли монахът да беседва с хората извън манастира, да поддържа контакт с миряни от света?

-  Първо на първо, чрез молитвата той се моли на Бога за тях, без въобще да говори с някого. Монахът е винаги молещият се за онези, които никога не се молят. Освен това винаги, през всички епохи, е имало монаси, които са имали непосредствен контакт с народа. Като свети Антоний, свети Пимен, Мойсей Етиопец, тях множество народ ги е посещавал. Свети Василий е един монах, но ето че е направил Василиадата. Има и монаси, които са любители на исихията – това са молещите се. Но има и монаси, които имат разположение за непосредствен контакт с хората. Например аз съм един от тези общителни монаси и се радвам на съвременните средства за комуникация и  информация, на телевизията, на документалистиката. Ето написал съм и две-три книги именно за хората в света, а не за себе си.

А и самият вярващ народ прибягва към монасите, за да ги чуе, да получи съвет…

-  Да, наистина, когато говорим в някой от големите градове като Солун и Атина салонът се изпълва със слушатели, когато  монах говори. При монаха и псалмопеенето, и беседата има някаква друга сладост, някаква друга мелодичност. Затова и свети Паисий накрая, когато  беше в Света Гора, го посещаваше множество народ, хиляди човеци. Защото освен свещенството на епископите и презвитерите, съществува и духовно свещенство, което може да го има и у монаха, и дори у мирянина. Та и вие (има предвид миряните) носите в себе си свещенството, след като можете да вземете едно дете, което е в смъртна опасност, и да го кръстите с т. нар. въздушно кръщение. Така че освен познатото ни свещенство има и духовно свещенство, за което народът притежава сетиво и успява да го усети. Защото през всички епохи е имало и немалко човеци, които просто се правят на светци. А в наши дни геронд Порфирий, геронд Паисий, папа-Ефрем са били много посещавани. Защо? Защото добрите хора са открили у тях нещо по-друго.

Вие какво мислите за тези новопровъзгласени светци на Православната църква (имат се предвид Йосиф Исихаст, Ефрем и Даниил Катунакиотски и Йероним Симонопетритски, по-подробно виж ЦВ, бр. 20, 2019 г.)?

-  Корифеят сред тях е Даниил. Той бе в наше съседство (на Света Гора). Аз може би съм единственият, който от толкова много години говори за него. А папа-Ефрем познавах отблизо, както и геронд Софроний, който години бе в Есекс. Мисля, че с този акт Вселенската патриаршия дава едно послание за трудното време, в което живеем, че и в наше време има святи хора. Това е едно много хубаво послание – че светците не са само в книгите.

Послание, което носи радост и укрепваща надежда.

-  Да. Тази година се навършват 90 години от успението на стареца Даниил Симонопетритски. И трябва да се чуе за този достоен свят човек.

Вие сте писал за него в книгата си „Светогорски патерик”. На колко езика вече е издадена и кои са Вашите други книги?

- Има едно много добро нейно издание на руски език, по-добро и от оригинала, понеже в Русия специално се потрудиха. Светогорските старци я четат и са съгласни с нея. Защото в наше време много лъжи се изговарят, много преувеличения се правят. Това е хубавото на тази книга – че в нея няма преувеличения, а са предадени случки и факти, които сам съм видял, а не съм чул от някой. Друга моя книга е за разликата между католицизма и православието. Повод за нея станаха посещенията ми в Германия. Там хората все питаха: „Защо сме разделени християните?” И се наложи да напиша някои неща: коя е причината за филиоквето, какво е безбрачие на клирика и т. нат. А следваща моя книга е „Светогорска мъдрост”, където има много хубави примери за казаното от старците. А то е много съществено, носи в себе си мъдрост.

Какво ще пожелаете на българския народ?

-  Мисля, че Българската църква поставя едно ново начало в своя път, след всички изминали събития на атеистичното време и тя трябва да запази своята простота, тази съществуваща в нея семейна атмосфера - между патриарха, епископите и свещениците. Тя да не става твърде систематична, да не се оватиканява, да не се превръща в организация. Организацията убива посланието. Акривията на типиците - как да стоим, как да се движим, как да застанем, цялата тази формалност – всичко това е хубаво, но си остава само облицовка. Като черупката при орехите: тя удържа всичко вътре, но същественото е вътре в него, то е сърцевината му. Това, което виждам у вас, видях и в Йерусалимската, която си е едно братство (Божигробското) и в Грузия, в Грузинската църква, където патриархът с епископите са като приятели, като родни братя. С други думи, пожелавам България да запази този простичък и братски дух, който има, и то преди всичко клирът да го запази. Защото ние, клирът, повлияваме и на народа. Когато народът вижда свещенството да отхранва любов помежду си, с отношение към народа не властническо, а литургично, в служение на народа, тогава народът обиква свещенството. И сега е прекрасен момент българският народ да обикне своите клирици – патриарха, епископите, свещениците. И е много хубаво клириците да посещават Света Гора, да виждат, да попиват тамошното братско отношение, защото ние там, светогорците, живеем като едно братство, като семейство помежду си.

Бихте ли тогава обобщили, какъв пример дава Света Гора на света, кое е различното, с което тя се отличава ?

-  Свети Йоан Лествичник казва: „Светлина (в света) на монасите са ангелите, а на миряните - монасите”. Тоест примерът, който дава Света Гора е молитвата, молитвените последования, бденията. Това е една общност – монашеска държава, която продължава да живее вече хиляда години без никакво оръжие.

И е прекрасно, че вашата столица носи името на Премъдростта Божия. Защото Премъдростта е Божия енергия (сила, действие) и вие празнувате именно Божествените действия. И това име София – Премъдрост Божия, те приканва да влизаш в диалог. В диалог на истината, в Духа на Истината. Полезно е да съществуват проблеми, защото пораждат диалог, а с диалога се прогонват духовете на заблудата, на изкушението. Тук някога се е провел онзи Събор, на който е бил свети Атанасий, отстоявайки в диалог догмата на Светата Троица. Диалогът е хубаво нещо, стига разбира се да има някакъв смисъл.

 

София, 4 ноември 2019 г.

Софийска света митрополия

Интервюто взе: Анула Христова

За района
За района
В ЖАБЛЯНСКИЯ МАНАСТИР БЕ ПОЧЕТЕНА ПАМЕТТА НА СВ.ЙОАН ПРЕДТЕЧА В ЖАБЛЯНСКИЯ МАНАСТИР БЕ ПОЧЕТЕНА ПАМЕТТА НА СВ.ЙОАН ПРЕДТЕЧА

 

Празникът бе уважен от кмета на Земен г-н Михаил Златанов, който прочете молитвата "Отче наш" по време на светата литургия.
...прочети повече
ПРАЗНИК В ЖАБЛЯНСКИЯ МАНАСТИР ПРАЗНИК В ЖАБЛЯНСКИЯ МАНАСТИР

Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.

...прочети повече
ПРАЗНИК НА ЛЕВОРЕЧКИЯ МАНАСТИР ПРАЗНИК НА ЛЕВОРЕЧКИЯ МАНАСТИР

Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.

...прочети повече