„Пазете се да се не изтребите един други“

В дните на Велик пост, заради духовния подвиг, изкушенията между вярващите са големи. Винаги е било така. Когато човек се старае да бъде в труд пред Бога, дяволът го напада и всячески се стреми да го отклони от това му спасително дело. Поради това, в дните на пост, молитва, бдение и самовглъбяване, той се стреми да ни провали.

Ние знаем това и сме подготвени, но много често омотани в странични дела, забравяме, не това, че дяволът ще ни изкушава, а това, че трябва да му се опълчим, за да избяга от нас: „опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас“. (Иаков 4:7)

Забравяме да бъдем Божии чеда, да сме последователи и изпълнители на Неговия закон и вола. Забравяме да сме апостолски следовници. Забравяме да подражаваме на Светите Отци и да се ползваме от благия пример на светците, които така любезно и високо почитаме и празнуваме. Забравяме да сме човеци.

Споделяме тези мисли, защото в дни като тези, в които се намираме, човешката злоба се увеличи и надмина дори и бездуховните хора. Любовта не съществува, човеколюбието отпадна и се шири духовната неадекватност.

Господ Иисус Христос казва: „възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма“. (Марк 12:30,31)

Ето, това е водещото в нашето духовно, социално и религиозно съществуване. Няма друг подход. Всичко друго е баламосване и издирване да нагодим Свещеното Писание и Свещеното Предание според нашето настроение, търсене, отношение и богословие.

Свети апостол Павел споделя Христовите думи на Галатяни: „Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си“, но и добавя: „Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други“. (Галатяни 5:14,15)

Вярата в Бога изисква промяна на нашето „аз“ и поставянето ни на мястото на другия. Да променим себе си, та от лоши, да станем добри, от егоисти, да се научим да споделяме, от отмъстителни, любвеобилни…

Това Евангелско разбиране и отношение трябва да се наблюдава сред християните, и то да се попива и от останалите човеците, та Христовата проповед да намери благодатна почва и даде своите плодове.

За жалост масовото поведение е ненормално. Всеки хули всеки. Всеки осъжда другия. Всеки злослови. Всеки обвинява. Всеки подбужда към омраза. Всеки петни брата си. Всеки се оправдава за всичко. Всеки мрази и ненавижда. Всеки желае злото на по-високо стъпилия от него. Всеки пише срещу всеки. Всеки разкрива голотата на ближния си. Всеки се има за повече от другия…

И всичко това заради неразбиране на Писанието и липса на всякаква отговорност, човещина, снизхождение и покорност в нормалната йерархия, която Бог е определил за всяко същество, за да знае своето място, да върши своята работа и да прославя Твореца със своето послушание. Всичко това е заради носенето на името „християнин“ формално.

Бог е дал на всеки различни дарби. Ние всички имаме различни дарби. Поради това различие, не можем да бъдем всички едно и също нещо, както и да вършим всички едно и също. Всеки в своето звание да бъде отговорен и да възпълва празнотата на другия със своя талант, както е изрекъл ап. Павел: „И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, - в учението; наставник ли си, - наставлявай; дарител ли си, - дарувай простосърдечно; предстоятел ли си, - предстоявай с усърдие; благотворител ли си, - благотвори на драго сърце“. (Римляни 12:6-8)

В момента всеки е заел мястото на другия и хем своята работа не върши, хем и неговата не върви. От всичко това излиза, че ние се ядем и изтребваме и дяволът се възползва от нас и успешно върши своето дело, като всявайки раздор отдалечава всички ни от Господа Иисуса Христа и спасението на душите ни.

Нашето предпочитание пред раздорите, оплюванията и разногласията да бъде мирът продиктуван от: „Любовта да бъде нелицемерна; отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто; бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почит един към други; в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете; бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата - постоянни; помагайте на светиите в техните нужди; залягайте да бъдете страннолюбиви; благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете. Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат. Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо, а носете се смирено; недейте се има за мъдри; не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци“. (Римляни 12:9–17)

И накрая, разбира се: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци“. (Римляни 12:18)

Много често желанието ни за мъст е голямо и отмъщавайки вземаме Божието отмъщение на себе си. Присвояваме си Божиите правомощия, но е редно да знаем: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ"“. (Римляни 12:19)

Приятели, нашите дела във всеки един момент от нашия живот, апостолът казва какви да са и те са: „И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро“. (Римляни 12:20,21)

Това е отговорът срещу всеки, които по една или друга причина воюва срещу своя ближен, изхождайки от своята злоба и коравосърдечие. Колкото и да е прав човек, постъпвайки по зъл начин към своя брат, той губи своята правота, а печели онзи, срещу когото е повдигната омраза и раздор и той е не е отвърнал със зло.

Защото: „които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“. (Йоан 5:29)

Завършвайки, ще кажем, че снизхождението с цел поправяне и добър пример е благодат, която ни показва, че знаем думите: „Никой от свързаните с плътски желания и наслади не е достоен да пристъпи или да се приближи, или да ти служи, Царю на славата, защото да се служи на Тебе е велико и страшно и за самите небесни сили“. (Из св. Лит. на св. Йоан Златоуст), както и: „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям“. (Матей 7:12)

По-точен отговор от този няма. Щом искаме и желаем да имаме насреща си добро, нека правим добро, щом искаме да бъдем с Христос, нека вървим по Неговите стъпки и да действаме по Неговия начин, винаги с любов и никога с хула.

Ако искаме да сме добри, трябва да имаме добри плодове: „Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове“. (Матей 7:17)

В такива моменти не бива човек да се оправдава, а да наведе главата си и да се смири и да знае, че борбата му е срещу поднебесните сили на мрака, а не срещу хората, които имат нужда да видят добрия пример и да се отвърнат от греховете си.

Нашето общество няма нужда от раздори и крамоли между църковниците-вярващите, а има потребност да види Христовата любов и действия въплътени в живота на църквата. Да види народът грижата и стремежа на цялото христолюбиво общество по Бога и неговите заповеди.

Разбира се, тази духовна свобода не бива да ни разпуска: „Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму“. (Галатяни 5:13)

И така: „пазете се да се не изтребите един други“.

 

 

Източник: Епископ Поликарп

За района
За района
ПРАЗНИК В ЖАБЛЯНСКИЯ МАНАСТИР ПРАЗНИК В ЖАБЛЯНСКИЯ МАНАСТИР

Фоторепортаж от празника в Жаблянската св.обител за празника Отсичане главата на св.Йоан Кръстител.

...прочети повече
ПРАЗНИК НА ЛЕВОРЕЧКИЯ МАНАСТИР ПРАЗНИК НА ЛЕВОРЕЧКИЯ МАНАСТИР

Фоторепортаж от храмовия празник на Леворечкия манастир.

...прочети повече
Архиерейска св. Литургия в Леворечкия манастир Архиерейска св. Литургия в Леворечкия манастир

На   7 март  2021 г - Неделя Месопустна  и Неделя на Страшния съд  в Леворечкия манастир  "Св. 40 мъченици Севастийски", община Трън,  с архиерейска литургия беше отбелязан храмовият празник. С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит богослужението бе възглавено от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.  

Светите 40 Севастийски мъченици се почитат от Църквата на 9 март, но поради утвърдена традиция на този ден епископ Поликарп  винаги да  служи  архиерейска литургия на храмов празник в Сапарева баня, в манастира трънското село Лева река празникът беше в неделния ден.

...прочети повече